Ами пак съм сама. Събрах сили и си проправих път. На Коледа. Грешна съм толкова много. Но не мога.
Понякога си мисля, че аз съм сбърканата. Толкова много искам човек до себе си, а в същото време не мога да почувстам нищо. Имам адски много любов вътре в мен. И не мога да я дам.
Гледах влюбени хора на Коледа. Завиждах им. Но пред това да лъжа някой с фалшиви чувства предпочитам да съм сама. Колко ли ще чакам. И чакам ли вече.
Задушавах се толкова много. Отговорности, задължения. Дробовете ми бяха стиснати. Не можех да ги разтворя. А секса – беше изключителен. Но не мога вечно да използвам някой за това.
Малко ще поседя сама. Искам новата година да я посрещна така. Дали ще съм щастлива? Незнам. Може би да. Защото всичко е пред мен. Целия живот. Всичко мога да постигна и всичко да разруша. По второто ме бива най-добре. Но нали го правя за себе си. Нали трябва да съхраня себе си. И да правя това, което ми доставя удоволствие.
Да, ще страдам за това, което направих. Но съм готова да платя тази цена. Още малко болка – какво от това. И да страдам го умея пак най-добре.
И все пак Весела коледа, дано да ви е била по-весела от моята. А Новата година трябва да посрещнем с надеждата да ни направи по-добри. Все пак надеждата е тази, която ни крепи.
