И все пак… съдба
декември 8, 2008
Дори и за миг да си помисля за някой по-късно го чувам или срещам.
Защо като се сетя за теб, телефона седи безмълвен?
Защо всички закони в природата са невалидни към хората, които искаш?
Вчера искаха да ме показват и да бъдат щастливи с мен.
Вчера друг ме целуваше и галеше.
И пак всичко това не се отнася за теб.
Ти сигурно си мислиш, че аз съм сърдита.
Аз си мисля, че ме отблъсна за втори път.
Истината е някъде там, но никога няма да се разбере, защото телефоните ни ще мълчат.
Други ще ни искат и други ще ни имат.
Ти това искаш и навярно си щастлив.
Докато аз отново ще трябва да преоткривам себе си.
Вече дори не ми липсваш.
Остана само яда, който изпитвам към съдбата, че отново ме отдели от това, което искам и което ме прави щастлива.
