И да си поговорим … за алкохола

Вчера като си легнах отново препила си мислех колко е гадно да пиеш. Най-интересното е, че това не си го мисля докато пия.

Имам почти създадени традиции в пиенето. В зависимост от това как ще протече вечерта пия следните неща:

1.       Ако е само за малко, докато хапвам примерно – чаша червено вино. Обожавам червеното вино. Мерло. Стигам до максимум две чаши. Обичам го по малко не за друго, а защото много ми оцветява зъбите и устните. Е, винаги има изключения. Както на Нова година. Тогава си се резнах подобаващо с бутилка червено вино. Още като гледам снимките се подтискам от вида ми и от червената усмивка (в тази връзка още се чудя, какво хареса в мен онази нощ??)

2.       Ако започва като нормална вечер с евентуално продължение – пия бял вино. Често се оказва грешка, защотот колкото заведения сменя толкова различни вина пия. Което на сутринта, а понякога още от през нощта си проличава. В тази връзка вчера препих с поне три вида бели вина. Днес ми е мноооого лошо.

3.       Ако партито е планувано или ще има махане на глави – уиски. Джеймисън. С мнооого лед. Забавляват се с мен хората като изсипя купичката с леда вътре. Ама съм си таква. Искам крайния резултат безболезнено. Силничко ми идва и това си е. Може да му разваля вкуса, ама така обичам. Поне уискито е навсякъде едно и също – махмурлука е слабо гарантиран.

И тук капака на всичко….

ТЕКИЛА

Да, подкосяват ми се крачетата при мисълта за текила в края на вечерта. А защо не и повече от една. Винаги, ама винаги завършвам с текили. Та и на Нова година така (и тук – пак се чудя какво те привлече, но ще те питам някой ден:))) Та и миналия петък, както и вчера.

След препиване ме спасяват едно от тези три неща (може и две по две, може и трите на куп) – ядене, душ и секс преди заспиване. Мисля, че секса е най-доброто лекарство, че другите отказват понякога.

А ако ги няма лягането е болезнено – въртене на свят мисли и молби да заспя по-бързо (това си го говоря сама на себе си). Едно време като бях по млада (ха ха ха) избягвах да си лягам пияна. Сега пия до край. Мъжко момиче.

Събуждането – болезнено, ужасно. Първо ме събужда болката, след това светлината, която изгаря очите ми през клепачите. Мразя го това ужасно главоболие. Но най-интересното е, че няма да ме спре днес да пийна пак.

И докато аз подпирам главата си, вие се радвайте на хубавия ден!

Махмурлук

В момента ми е толкова лошо, че се чудя с какъв акъл съм пред компютъра. Състоянието ми е горе долу следното: 

1. Боли ме главата нечовешки – по скоро предната половина на мозъка или каквото е останало от него след количеството погълнат алкохол.

2. Очите ме болят – като поглеждам в посоки различни от напред все едно местя някакви твърди топчета. Доста болезненто.

3. Вие ми се ужасно много свят. Все едно още съм пияна. Просто главата все едно не е моята.

4. Усещам гадно присвиване в стомаха. При първата мисъл за алкохол се получава леко преобръщане, иначе присвиването е константа. Което 
всъщност не пречи да си припалвам цигарка от време на време. Бляххх.

5. Слабост в крайниците. 

Просто в момента съм цветенце. Но пък в тези сутрини изглеждам най-добре на външен вид :)))) Незнам дали от остатъците от грима, който не съм успяла да изчистя като хората, или от недоспиването (че при преспиване се получават едни ужасни торбички под очите и една особена подпухналост). Очите ми светкат, кожата ми е някакси по-гладка. :))) Доста смешно на фона на казаното по – горе.

Най-странното е, че този махмурлук няма да ме спре другата седмица да се забавлявам пак. Дори и в момента като си представя яка музика и яки хора пак съм готова да купонясвам. Незнам дали някъде вече съм споменала – ама определено изживявам втори пубертет (че то първия по стечение на обстоятелствата нещо не го изживях много много), даже и по някоя пъпка избива тук там :)))

Май махмурлука ме избива и на ръсене на глупости :))) Май не ми е чак толкова зле :)))

Re: 27.08.07 Задушевна обстановка или как спах на палатка (part II)

Май започва да ми харесва. Спането на палатка. Рожден ден с преспиване – класика. Особено на поляна в гората.

Отново нарамих раничката – пак със зимни дрехи – за през нощта. Не забравих и одялото. Приятелите, с които бях, взеха палатка. Уж четириместна.

Отидохме на партито – едно от най-добрите през живота ми. Голяма поляна. Много балони. Силна музика и много алкохол. Решихме да разпънем палатката преди да сме започнали партито.

Донесоха я от колата. И в момента, в който я извадиха от чувалчето ме напуши смях – такава палатка имах само в спомените ми. Скоро не бях виждала. От онези триъгълните, само че не бризентова. Посмяхме се малко, повъртяхме се около нея. Никой незнае как се разпъва това чудо. Оказа се, че основните два пръта, които трябва да я вдигнат, не са при нас. Хвърлихме я на поляната без много да му мислим. И момчетата отидоха да играят волейбол, а аз да се помотам малко.

Но рано или късно трябва да се опъне. Събраха се дружина. Взеха се дърва от гората. Бяха като скаутски лагер. Най – накрая я вдигнаха. Палатка за чудо и приказ. Даже един от приятелите ми каза, че взима по 2,50лв за ретро снимка с нея. Но не изглеждаше ама хич даже четриместна. Попритесних се леко как ще се съберем – аз и тримата ми приятели. Но все пак има и коли. Реших, че може и там да дремна.

Започна партито. Купон страхотен. Яка музика, фойерверки, много вино. Не се спряхме. Бяхме като развързани – по детски щастливи и безгрижни. Какви чудеса само прави пиенето с нас.

Стана време за лягане. Решихме, че и аз ще спя в палатката. Оказа се, че като се легне напряко, а не по дължина, се събират и пет човека. Наредихме се като сърдини вътре. Всички легнали в една посока. Когато някой се обърне, всички се обръщат. Имаше нещо висящо от палатката, като балдахин, което направо ни се спускаше над главите. Всеки един от нас се изреди да го повдига, докато не заспи. Хубаво, че не страдам от клаустрофобия. Един от приятелите ми попуфтя малко, каза на няколко пъти, че се задушава. Ама се поуспокои. Доста се смяхме и накрая сме заспали. Беше ми много добре. Който се обърнеше към мен ме прегръщаше. Хем топличко, хем приятно.

По едно време едно от момчетата се събуди в 6.30 часа и почна да ни ръчка да ставаме за физ зарядка. Леле щяхме да го убием. Не спря да дудне – хайде, хайде. Накрая си пусна музика на телефона и заспа.

По едно време вече стана топличко и задушничко и аз си взех одялцето и навън на росната трева. Имаше и куче, което вече доволно се беше изкъпало в езерцето и дойде да ми се похвали с мократа муцуна и да се изтръска на одялото. Ама няма проблем. И без това след такива преживявания ако може целите да влезнем в пералнята пак ще да е добре. 

Разбудиха се всички. Полежахме малко на одялата, заваля дъжд, скрихме се отново в палатките. Аз обаче останах на двора (че тя нашата си имаше и навес).

Беше супер. Следващия път пак. Този път ще си купя и аз палатка – за 20-30лв. Какво му плащаш, все една вечер ще те приюти.