И да си поговорим … за алкохола

Вчера като си легнах отново препила си мислех колко е гадно да пиеш. Най-интересното е, че това не си го мисля докато пия.

Имам почти създадени традиции в пиенето. В зависимост от това как ще протече вечерта пия следните неща:

1.       Ако е само за малко, докато хапвам примерно – чаша червено вино. Обожавам червеното вино. Мерло. Стигам до максимум две чаши. Обичам го по малко не за друго, а защото много ми оцветява зъбите и устните. Е, винаги има изключения. Както на Нова година. Тогава си се резнах подобаващо с бутилка червено вино. Още като гледам снимките се подтискам от вида ми и от червената усмивка (в тази връзка още се чудя, какво хареса в мен онази нощ??)

2.       Ако започва като нормална вечер с евентуално продължение – пия бял вино. Често се оказва грешка, защотот колкото заведения сменя толкова различни вина пия. Което на сутринта, а понякога още от през нощта си проличава. В тази връзка вчера препих с поне три вида бели вина. Днес ми е мноооого лошо.

3.       Ако партито е планувано или ще има махане на глави – уиски. Джеймисън. С мнооого лед. Забавляват се с мен хората като изсипя купичката с леда вътре. Ама съм си таква. Искам крайния резултат безболезнено. Силничко ми идва и това си е. Може да му разваля вкуса, ама така обичам. Поне уискито е навсякъде едно и също – махмурлука е слабо гарантиран.

И тук капака на всичко….

ТЕКИЛА

Да, подкосяват ми се крачетата при мисълта за текила в края на вечерта. А защо не и повече от една. Винаги, ама винаги завършвам с текили. Та и на Нова година така (и тук – пак се чудя какво те привлече, но ще те питам някой ден:))) Та и миналия петък, както и вчера.

След препиване ме спасяват едно от тези три неща (може и две по две, може и трите на куп) – ядене, душ и секс преди заспиване. Мисля, че секса е най-доброто лекарство, че другите отказват понякога.

А ако ги няма лягането е болезнено – въртене на свят мисли и молби да заспя по-бързо (това си го говоря сама на себе си). Едно време като бях по млада (ха ха ха) избягвах да си лягам пияна. Сега пия до край. Мъжко момиче.

Събуждането – болезнено, ужасно. Първо ме събужда болката, след това светлината, която изгаря очите ми през клепачите. Мразя го това ужасно главоболие. Но най-интересното е, че няма да ме спре днес да пийна пак.

И докато аз подпирам главата си, вие се радвайте на хубавия ден!

Re:25.07.07 Задушевна обстановка или как спах на палатка (part I)

Ето, че и това ми се случи – да тръгна на палатка. Подредих си багажа все едно съм тръгнала за три седмици. Не пропуснах кецовете, чорапите, дори вълнения половер. Взех бельо и чиста блуза. Знам ли, в тия жеги. Награбих одеалото от нас и тръгнах. Казаха ми нещо и за възглавница – ама аз цялата покъщнина ли да нося??

Отидохме първо на язовир. Почнах се с ментите от обед. Викам си – днес ще се пие, пък доколкото изкарам. Решихме да се преместим на брега на язовира. Намерихме сянка. Взехме си жезлонги на половин цена – 3лв!?! На морето са по 5лв и то лежащи. Тея баха некви столчета. Както и да е. За влизане във водата не можех и да си помисля. Мръсно, мръсно. Айде ако имаше баня след това можеше и да се престраша, но нали сме в гората на палатки, банята е екстра.

След известно време изкарано в смях и пиене решихме да тръгнем към вилата, в чийто двор ще лагеруваме. Мястото беше страхотно – малка спретната къщичка с огромен двор. Насред гората. Идилия. Обаче без вода. Но няма да се глезим. Запасени сме с мокри кърпички – за пътуване, за дезинфеция, интимни… По дейните започнаха да опъват палатки, други да режат салата. Аз продължих на мента. Реших, че нищо няма да правя. Само свързах уредбата с компютъра, по скоро мушнах кабелите в трите възможни дупки, та с която просвири.

Започнаха да идват хора. Нашата групичка се събра около огъня, където се печеше месото. Продължихме да пием. Как минаха часовете неразбрах. По едно време като видях половината бяха доста пияни и пееха на стари естрадни песни. Отвреме на време прозвучаваше и чалга.

Ментата ми свръши. Преминах на вино. Направо го пиех като вода. В палатката, в която трябва да спя се беше настанил един господин, който почти я беше съборил. Беше почти атракция. При положение, че там трябва да спим трима души. 

След бясни танци и доливане с алкохол решихме, че е време да легнем и ние. За първи път ми беше. Вълнение. Хубаво, че не страдам от клаустрофобия. Беше толкова мъничко и задушевно, че за миг се притесних дали ще ни стигне въздуха. Будих се на няколко пъти. Все още се чуваше музика и пияни вопли. В един момент всичко утихна. Унесох се пак. После пак се събудих. Вече се развиделяваше. Стана ми хладно. Издърпах одялото от двамата спящи и се завих и аз. При следващото ми събуждане вече беше топло. Дори не исках да си поглеждам часовника. При тишината отвън ми беше ясно колко ечасът – 8.30. Пак нямаше и 4 часа сън. Но вече не ме свърташе. Взех чувала и го изкарах навън на поляната. Легнах под синьото небе. Повъртях се поврътях, но не заспах. Разбудиха се всички бавно и полека. Всеки молеше някой да му полее с минералната вода – поне малко да се позамием.

Денят продъжи в лежане по поляните и ядене. Беше страхотно като изживяване. Открих, че спокойно мога да искарам още една такава вечер – без вода, без удобства за спане. И осъзнах, че не съм чак толкова глезена.