Днес ми е свит корема. Така ми беше и вчера и онзи ден. Ще ми бъде и утре. От утре вечер ми почва лятната отпуска. Още утре вечер яхвам първия рейс за морето. Но за разлика от останалите хора при мен няма вълнение, а по скоро някакъв скептицизъм. Винаги съм така преди пътуване. Не, не се притеснявам от самият път или нещо такова. А по скоро незнам какво да очаквам. Нагласата ми рядко е положителна отначало. Незнам дали защото все още ще ме тресе работната вълна, или дали защото ще си пренеса мислите от София.
А само колко обичам морето. Миризмата му. Топлия пясък. Обожавам да легна под чадъра, да затворя очи и да чувам шума му. Да усещам лекия ветец идващ от него. Да усещам топлината на слънцето. А само как се спи в такава обстановка. Унасянето е толкова блаженно. Е после може да се събудиш леко вдървен или слънчасъл ако слънцето се е преместило и се озовеш извън сянката на чадъра.
А как обичам пясъка – винаги лежа извън хавлията, а ако съм на нея тя задължително е цялата в пясък. Да не говорим, че съм като малките деца – косата ми – и тя винаги е пълна с пясък. И не само тя – и банския също.
И морската вода обичам. Малко срещам трудности с влизането – много ми е студено винаги. Влизам минимум 5мин. Винаги съм се чудила на хората където скачат изведнъж. Те не мислят ли за сърцето си? Както и да е. Веднъж обаче влезнала обичам да легна върху водата и да се отпусна максимално и да се оставя на течението. Затварям очи и лежа. Страхотно е. Толкова е отпускащо, че съм сигурна, че мога да заспя.
Обожавам косата си след плаж – става една рошава (по принцип никога не я реша, ама тя си знае и седи подредена) и твърда. Леко изсветляла.
За вечерите – с една дума – матиране. Само дето изгрев така и не съм видяла. Ако остана до просветляване или има облаци и не го виждам това слънце или просто си лягам. Сигурно ще трябва да го видя по някаквъ романтичен начин, с някой страхотен мъж хванати за въка и гледащи към морето :)))) Но нека го оставим за друг път. Май по добре да си легна.
Така че ако случайно видите едно рошаво, цялото в пясък момиче, щастливо като дете – това съм аз!
