Отидохме първо на язовир. Почнах се с ментите от обед. Викам си – днес ще се пие, пък доколкото изкарам. Решихме да се преместим на брега на язовира. Намерихме сянка. Взехме си жезлонги на половин цена – 3лв!?! На морето са по 5лв и то лежащи. Тея баха некви столчета. Както и да е. За влизане във водата не можех и да си помисля. Мръсно, мръсно. Айде ако имаше баня след това можеше и да се престраша, но нали сме в гората на палатки, банята е екстра.
След известно време изкарано в смях и пиене решихме да тръгнем към вилата, в чийто двор ще лагеруваме. Мястото беше страхотно – малка спретната къщичка с огромен двор. Насред гората. Идилия. Обаче без вода. Но няма да се глезим. Запасени сме с мокри кърпички – за пътуване, за дезинфеция, интимни… По дейните започнаха да опъват палатки, други да режат салата. Аз продължих на мента. Реших, че нищо няма да правя. Само свързах уредбата с компютъра, по скоро мушнах кабелите в трите възможни дупки, та с която просвири.
Започнаха да идват хора. Нашата групичка се събра около огъня, където се печеше месото. Продължихме да пием. Как минаха часовете неразбрах. По едно време като видях половината бяха доста пияни и пееха на стари естрадни песни. Отвреме на време прозвучаваше и чалга.
Ментата ми свръши. Преминах на вино. Направо го пиех като вода. В палатката, в която трябва да спя се беше настанил един господин, който почти я беше съборил. Беше почти атракция. При положение, че там трябва да спим трима души.
След бясни танци и доливане с алкохол решихме, че е време да легнем и ние. За първи път ми беше. Вълнение. Хубаво, че не страдам от клаустрофобия. Беше толкова мъничко и задушевно, че за миг се притесних дали ще ни стигне въздуха. Будих се на няколко пъти. Все още се чуваше музика и пияни вопли. В един момент всичко утихна. Унесох се пак. После пак се събудих. Вече се развиделяваше. Стана ми хладно. Издърпах одялото от двамата спящи и се завих и аз. При следващото ми събуждане вече беше топло. Дори не исках да си поглеждам часовника. При тишината отвън ми беше ясно колко ечасът – 8.30. Пак нямаше и 4 часа сън. Но вече не ме свърташе. Взех чувала и го изкарах навън на поляната. Легнах под синьото небе. Повъртях се поврътях, но не заспах. Разбудиха се всички бавно и полека. Всеки молеше някой да му полее с минералната вода – поне малко да се позамием.
Денят продъжи в лежане по поляните и ядене. Беше страхотно като изживяване. Открих, че спокойно мога да искарам още една такава вечер – без вода, без удобства за спане. И осъзнах, че не съм чак толкова глезена.
