Re: 18.08 Лозенец-Златни пясъци-Смокиня

Отпуската свърши. Благополучно се завърнах от морето. Едно от най-яките в живота ми. Големи обиколки, смяна на места, красота. Прехода, както си личи от заглавието е голям. Но не съжалявам за нищо. Взех максимума от морето.

ЛОЗЕНЕЦ

Всичко започна оттам – любимия ми курорт. Як плаж, яки заведения, яки хора, яка дискотека. Като пристигнахме тамън беше свършило парито на Санди Ривера. Толкова изтрещели хора не бях виждала на едно място. Един даже попита – Това тук Лозенец ли е, друг реши да ни изпее и изтанцува последното парче. Доста забавно.

Вечерта имаше отново парти с Белослава, Алекс и тн. За жалост Белослава пя първа – а тя определено има способността да приспива хората. Ефекта се отрази и на нас, нямахме насторение повече за диско и се прибрахме.

Времето се развали. Плашиха ни с бури, накрая дойдоха и на морето.

С мъка се разделих с Лозенец. Почивката ми едва започваше, а това беше мястото за мен. Оттук нататук си представях скука.

ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ

С мойте приятелки решихме тази година женското ни море да е там. Аз бях доста предубедена – скъпо, пълно само с някви шваби. Представях си един малък ужас.

Там просто е един друг свят – лъскаво, пълно със заведения, дори българите ти говорят на английски. Доста се поздухах, до първата чашка….

Започна купона – дискотеки, алкохол, мъже. Там е рая за всяка жена. С един поглед може да имаш всеки. По улиците те спират и ти казват колко си красива, в дискотеките може кръгче да оформят около теб. И най-важното – мъжете те свалят, а не като наште глезльовци българите, които вече всичко чакат от теб – ако може и храната да им здъвкаш и да им дадеш в устата.

Най-интересното беше, че швабите бяха много малко. Преобладаваха италианците. А те едни манекенчета – поддържани, загорели от слънцето, чаровни.

Аз там плаж не видях. От толкова нощен живот нямах сили за слънцето. А и емоциите бяха толкова големи, че неможех и да спя. Бях като в някаква приказка. Оправда ми се мнението за Златни. Обичам Златни.

СМОКИНЯ

Но като всичко хубаво и това свърши. Отидохме в мизерията. Разликата е оттук до небето. Пак караваната, в която спахме, беше ок. Аз обаче от толкова купони се изтощих и се разболях. Спах нон стоп, а и на плаж реших, че е време да се ходи. 

Там хората са като зомбита – нон стоп пияни, некъпани, рошави. Няма топла вода, няма нормална баня, тоалетна. Спекох се, успявах по малко да се замивам. Горката ми коса.

Бяхме като в катун. Имаше толкова много хора. Някои спаха на земята, други на надуваеми дюшеци. Идилия.

Поне открихме един бар на плажа с яка музика и яки възглавници. Лежахме там по цял ден. А аз вечер в леглото. Затварях си очите и се мъчех да се примиря с мисълта, че още малко ще съм лепкава.

Последната вечер обаче се отчетох. Музика, алкохол, танци. На другия ден пак ми беше лошо. Но поне се позабавлявах.

Открих, че знам какво е 2 и 200 и че лесно мога да се адаптирам както към супер лукс, така и към супер мизерия.

КРАЯ

Последните дни избягахме от там и отидохме в един супер як комплекс, недовършен още. Бяхме единствените туристи там, гледаха ни като писани яйца. Лежахме си край басейна, а бармана се грижеше да не оставаме без питие в ръката. Правехме и нощни къпания в басейна. Бяхме в рая.

СОФИЯ

Добрата стара София. Всичко мина и замина. Отново на работа, отново нормалния цикъл, отново сдуха. До другата година….

Оставаме с приятните спомени от едно изпълнено с емоции слънчево лято!

Re: 02.08 Лятната отпуска

Днес ми е свит корема. Така ми беше и вчера и онзи ден. Ще ми бъде и утре. От утре вечер ми почва лятната отпуска. Още утре вечер яхвам първия рейс за морето. Но за разлика от останалите хора при мен няма вълнение, а по скоро някакъв скептицизъм. Винаги съм така преди пътуване. Не, не се притеснявам от самият път или нещо такова. А по скоро незнам какво да очаквам. Нагласата ми рядко е положителна отначало. Незнам дали защото все още ще ме тресе работната вълна, или дали защото ще си пренеса мислите от София.

А само колко обичам морето. Миризмата му. Топлия пясък. Обожавам да легна под чадъра, да затворя очи и да чувам шума му. Да усещам лекия ветец идващ от него. Да усещам топлината на слънцето. А само как се спи в такава обстановка. Унасянето е толкова блаженно. Е после може да се събудиш леко вдървен или слънчасъл ако слънцето се е преместило и се озовеш извън сянката на чадъра.

А как обичам пясъка – винаги лежа извън хавлията, а ако съм на нея тя задължително е цялата в пясък. Да не говорим, че съм като малките деца – косата ми – и тя винаги е пълна с пясък. И не само тя – и банския също.

И морската вода обичам. Малко срещам трудности с влизането – много ми е студено винаги. Влизам минимум 5мин. Винаги съм се чудила на хората където скачат изведнъж. Те не мислят ли за сърцето си? Както и да е. Веднъж обаче влезнала обичам да легна върху водата и да се отпусна максимално и да се оставя на течението. Затварям очи и лежа. Страхотно е. Толкова е отпускащо, че съм сигурна, че мога да заспя.

Обожавам косата си след плаж – става една рошава (по принцип никога не я реша, ама тя си знае и седи подредена) и твърда. Леко изсветляла.

За вечерите – с една дума – матиране. Само дето изгрев така и не съм видяла. Ако остана до просветляване или има облаци и не го виждам това слънце или просто си лягам. Сигурно ще трябва да го видя по някаквъ романтичен начин, с някой страхотен мъж хванати за въка и гледащи към морето :)))) Но нека го оставим за друг път. Май по добре да си легна.

Така че ако случайно видите едно рошаво, цялото в пясък момиче, щастливо като дете – това съм аз!