Re: 27.08.07 Задушевна обстановка или как спах на палатка (part II)

Май започва да ми харесва. Спането на палатка. Рожден ден с преспиване – класика. Особено на поляна в гората.

Отново нарамих раничката – пак със зимни дрехи – за през нощта. Не забравих и одялото. Приятелите, с които бях, взеха палатка. Уж четириместна.

Отидохме на партито – едно от най-добрите през живота ми. Голяма поляна. Много балони. Силна музика и много алкохол. Решихме да разпънем палатката преди да сме започнали партито.

Донесоха я от колата. И в момента, в който я извадиха от чувалчето ме напуши смях – такава палатка имах само в спомените ми. Скоро не бях виждала. От онези триъгълните, само че не бризентова. Посмяхме се малко, повъртяхме се около нея. Никой незнае как се разпъва това чудо. Оказа се, че основните два пръта, които трябва да я вдигнат, не са при нас. Хвърлихме я на поляната без много да му мислим. И момчетата отидоха да играят волейбол, а аз да се помотам малко.

Но рано или късно трябва да се опъне. Събраха се дружина. Взеха се дърва от гората. Бяха като скаутски лагер. Най – накрая я вдигнаха. Палатка за чудо и приказ. Даже един от приятелите ми каза, че взима по 2,50лв за ретро снимка с нея. Но не изглеждаше ама хич даже четриместна. Попритесних се леко как ще се съберем – аз и тримата ми приятели. Но все пак има и коли. Реших, че може и там да дремна.

Започна партито. Купон страхотен. Яка музика, фойерверки, много вино. Не се спряхме. Бяхме като развързани – по детски щастливи и безгрижни. Какви чудеса само прави пиенето с нас.

Стана време за лягане. Решихме, че и аз ще спя в палатката. Оказа се, че като се легне напряко, а не по дължина, се събират и пет човека. Наредихме се като сърдини вътре. Всички легнали в една посока. Когато някой се обърне, всички се обръщат. Имаше нещо висящо от палатката, като балдахин, което направо ни се спускаше над главите. Всеки един от нас се изреди да го повдига, докато не заспи. Хубаво, че не страдам от клаустрофобия. Един от приятелите ми попуфтя малко, каза на няколко пъти, че се задушава. Ама се поуспокои. Доста се смяхме и накрая сме заспали. Беше ми много добре. Който се обърнеше към мен ме прегръщаше. Хем топличко, хем приятно.

По едно време едно от момчетата се събуди в 6.30 часа и почна да ни ръчка да ставаме за физ зарядка. Леле щяхме да го убием. Не спря да дудне – хайде, хайде. Накрая си пусна музика на телефона и заспа.

По едно време вече стана топличко и задушничко и аз си взех одялцето и навън на росната трева. Имаше и куче, което вече доволно се беше изкъпало в езерцето и дойде да ми се похвали с мократа муцуна и да се изтръска на одялото. Ама няма проблем. И без това след такива преживявания ако може целите да влезнем в пералнята пак ще да е добре. 

Разбудиха се всички. Полежахме малко на одялата, заваля дъжд, скрихме се отново в палатките. Аз обаче останах на двора (че тя нашата си имаше и навес).

Беше супер. Следващия път пак. Този път ще си купя и аз палатка – за 20-30лв. Какво му плащаш, все една вечер ще те приюти.

Re:25.07.07 Задушевна обстановка или как спах на палатка (part I)

Ето, че и това ми се случи – да тръгна на палатка. Подредих си багажа все едно съм тръгнала за три седмици. Не пропуснах кецовете, чорапите, дори вълнения половер. Взех бельо и чиста блуза. Знам ли, в тия жеги. Награбих одеалото от нас и тръгнах. Казаха ми нещо и за възглавница – ама аз цялата покъщнина ли да нося??

Отидохме първо на язовир. Почнах се с ментите от обед. Викам си – днес ще се пие, пък доколкото изкарам. Решихме да се преместим на брега на язовира. Намерихме сянка. Взехме си жезлонги на половин цена – 3лв!?! На морето са по 5лв и то лежащи. Тея баха некви столчета. Както и да е. За влизане във водата не можех и да си помисля. Мръсно, мръсно. Айде ако имаше баня след това можеше и да се престраша, но нали сме в гората на палатки, банята е екстра.

След известно време изкарано в смях и пиене решихме да тръгнем към вилата, в чийто двор ще лагеруваме. Мястото беше страхотно – малка спретната къщичка с огромен двор. Насред гората. Идилия. Обаче без вода. Но няма да се глезим. Запасени сме с мокри кърпички – за пътуване, за дезинфеция, интимни… По дейните започнаха да опъват палатки, други да режат салата. Аз продължих на мента. Реших, че нищо няма да правя. Само свързах уредбата с компютъра, по скоро мушнах кабелите в трите възможни дупки, та с която просвири.

Започнаха да идват хора. Нашата групичка се събра около огъня, където се печеше месото. Продължихме да пием. Как минаха часовете неразбрах. По едно време като видях половината бяха доста пияни и пееха на стари естрадни песни. Отвреме на време прозвучаваше и чалга.

Ментата ми свръши. Преминах на вино. Направо го пиех като вода. В палатката, в която трябва да спя се беше настанил един господин, който почти я беше съборил. Беше почти атракция. При положение, че там трябва да спим трима души. 

След бясни танци и доливане с алкохол решихме, че е време да легнем и ние. За първи път ми беше. Вълнение. Хубаво, че не страдам от клаустрофобия. Беше толкова мъничко и задушевно, че за миг се притесних дали ще ни стигне въздуха. Будих се на няколко пъти. Все още се чуваше музика и пияни вопли. В един момент всичко утихна. Унесох се пак. После пак се събудих. Вече се развиделяваше. Стана ми хладно. Издърпах одялото от двамата спящи и се завих и аз. При следващото ми събуждане вече беше топло. Дори не исках да си поглеждам часовника. При тишината отвън ми беше ясно колко ечасът – 8.30. Пак нямаше и 4 часа сън. Но вече не ме свърташе. Взех чувала и го изкарах навън на поляната. Легнах под синьото небе. Повъртях се поврътях, но не заспах. Разбудиха се всички бавно и полека. Всеки молеше някой да му полее с минералната вода – поне малко да се позамием.

Денят продъжи в лежане по поляните и ядене. Беше страхотно като изживяване. Открих, че спокойно мога да искарам още една такава вечер – без вода, без удобства за спане. И осъзнах, че не съм чак толкова глезена.