Това съм аз

Трябва да се примиря със следните мои черти и да ги приема:

-          Чувствителност

-          Депресивност

-          Постоянното мислене за всичко, включващо дори абсурдни ситуации

-          Ще ми става лошо дори и след 30 години

-          Нежеланието да приемам живота като такъв

-          И всякакви глупости от този род

Защото това съм аз и трябва да спра да се боря със себе си. Може би тогава ще открия щастието.

Дано…

Някой ден…

Всичко това да придобие смисъла, който му е нужен.

Силата на чувствата

Скоро в разговор ми казаха следното:

„Точно това му е проблема на съвременния свят. Няма… сила на чувствата. Преди хората са се обичали, умирали са един за друг.. Сега .. „Ами тя не ми се обади, заебавам я“”

Прочетох го и нещо ме бодна. Толкова истина има в тези думи. Винаги съм го знаела. По скоро не винаги. Едно време вярвах в единствения и неповторимия. Вярвах в съвършената любов. А сега колкото и да се напрягам не мога да го проумея. Не мога да разбера тези чувства.

След като си избистрил съзнанието си, преживял си болките и любовта, изграждаш перфектния образ на човек, с който предполагаш, че ще бъдеш щастлив.

Най-интересното е, че го срещаш. Точно отговарящ на всичките ти условия. Да, но колкото и да е перфектен винаги има нещо, което не отговаря. Отначало е малко, влюбен си и гледаш да не му обръщаш внимание. След време като премине първоначалната силна любов този недостатък започва да ти се набива още повече в съзнанието. И в един момент решаваш, че не е това човека. И те води мисълта – преживях голямата любов, сега ще се справя още по-лесно.

Опарил се вече два пъти в съзнанието се очертава нов образ – по – изпипан и по – перфектен.

Оп и пак го срещаш. Толкова е идеален, че се чудиш сън ли е или не. Олицетворение на мечтите ти. Тамън си готов да се отдадеш с пълна сила и той изчезва. Значи все пак и на него му липсва нещо – обичта му към теб.

И така критериите се променят още повече. Вдига се летвата още повече. Започваш да чакаш не човек,а божество.

И най – страшното е, че не получиш ли това, което искаш знаеш, че вече нищо не те спира при този човек. Няма ги компромисите, няма я онази любов останала в приказките.

Какво става с нас, хората… В какво ще се превърнем… Безчувствени, студени същества вярващи в призраци.

Трябва да спрем и да се огледаме в хората около и до нас. Няма перфектни, ние също не сме перфектни. Просто трябва да запалим онази малка искрица вътре в нас.